24 май – ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА
и откриването на комплекс „Свети Николско училище”
сдружение „Свищов-минало, настояще, бъдеще”
о б я в я в а
ученически конкурс за есе
на следните теми:
1. Учителят Христаки Павлович и неговото „Свети Николско училище”
2. „Свищовското училище е главно
сос наука оно е славно” (Йордан Хаджиконстантинов-Джинот)
3. „А ти, малко градче Свищов… пръскай от тебе във всички
околни градове светлината на просветата!” (Антон Цанков)
4 .„На книга да учат, добро да сполучат”(Иван Вазов)
5. Моето училище-вчера, днес, утре
На първата страница, без да бъде номерирана, участниците трябва да посочат избраната от тях тема, както и следните лични данни –трите си имена, училище, клас и класен ръководител, телефон за връзка и e-mail.
Есетата трябва да бъдат представени най-късно до 14 май 2010 г. на адрес град Свищов, ул.„Цар Освободител №3”, стоматологичен кабинет на д-р Иван Динков-председател на сдружението или на e-mail st.nikolsko.school.complex@gmail.com
Имената на наградените автори ще бъдат обявени на 21 май (петък) от 17.30 ч. в комплекс „Свети Николско училище”, намиращо се на ул.” Тодор Хрулев” №2
Настоящият проект се реализира благодарение на помощта на Фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Общностно развитие и гражданско участие” с финансовата подкрепа на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
Епохата на взаимната метода (според Ванков Н., История на учебното дело в България) Продължение…
0 коментара Публикувано от Admin в 13:06
Помощници на взаимния учител.
Учебни помагала, чинове и др.
и наредбата им в училищната стая
Учебни помагала, чинове и др.
и наредбата им в училищната стая.
Епохата на взаимната метода (според Ванков Н., История на учебното дело в България)
0 коментара Публикувано от Admin в 22:26
следва продължение...Килийните училища в България отразяват нуждата от просветеност и духовно пробуждане, която може да бъде идентифицирана в българската народопсихология много преди исторически установеното начало на нашето Възраждане.
Първоначално училищата функционират в манастирски килии и църковни пристройки. През 17-ти и 18-ти век, според изследванията на Николай Генчев (Генчев 1988) върху този период, се появяват и първите частни килийни училища, спонсорирани от обществени лица – главно еснафи и богати търговци. Характерът на обучението в тях обаче отново не надхвърля обичайните рамки на религиозната им насоченост. Отличителен белег на този тип училища е начинът им на работа, който в повечето от случаите се характеризира с индивидуална работа с всеки ученик.
Въпреки недостатъците си, едни от които са строгите наказателни мерки спрямо учениците и едностранния характер на преподаването, лимитирано до изчитане и наизустяване на пасажи от познатите религиозни книги: Псалтир, Часослов, Апостол, изследователите са единомислени относно ключовата роля, която килийното образование има за съхраняване и продължаване на културно-просветната традиция в периода от 15-ти до 18-ти век.
Историческите източници показват, че на учениците е предоставена възможност да получат и елементарни знания по математика, география, писане, естествознание. Така (особено през 18.век) училищата започнали да придобиват и светско-просветителски характер. По-известни са : килийното училище в Разлог, построено 1835 година, където освен религиозните книги, на децата се преподавало граматика, аритметика, землеописание. В село Голям извор от 1816 година функционира подобно училище, което днес е преустроено в музей на образователното дело „Школото”.
Приносът на този тип институции и на килийното обучение като цяло е най-вече във възстановяването на просветната дейност в страната ни, която се намира под турско робство, в опазването на българската духовност и не на последно място в издигането на ново ниво, според Минко Гечев (Гечев 2002.) на жаждата за знания у българите. Възкресяването на идеята за различно, по-широкоаспектно обучение с подчертан (в по-късните векове: 17-ти и 18-ти век) нерелигиозен характер, родена в килийните училища, намира първоначалната си реализация именно там.
Родолюбиви българи създават едни от първите частни училища по нашите земи. Такова е: Училището на поп Никола от село Драгойново, който може да бъде приет и като един от пионерите на домашното образование у нас. Осъзнавайки нуждата на своите синове от образование, той намира монах Захарий и през 1824 година свещеникът основава в две от стаите на собствения си дом първото килийно училище в околността, където първите ученици на монаха са двамата сина на поп Никола. Самите те по-късно стават учители, а в къщата на свещеника не липсват ученици за един дълъг период от време.
За времето си килийният тип обучение според изследователи (Гечев 1967) е най-адекватната форма за продължаване на културните ни традиции и за съхраняване на писмеността, в един по-късен етап на своето развитие килийните училища се превърнали и в огнища-разпространители на идеите за национално освобождение, за което свидетелстват Влайковите мемоари „Преживяното”(Влайков 1964). Идеята за по-прогресивно светско обучение продължава да вълнува нашите просветители и повечето от представителите на еснафското ни съсловие, които се превръщат в основните спонсори при изграждането на нови български училища.
Идея за образование, което малко или много започва да доминира и да гради нова парадигма, ценностна система и приоритети в един постоянен паралел с просветните традиции и нововъведения в съседните ни народи. Така в началото на 18 век, детерминирано от растящата нужда от нова реорганизация на учебно съдържание, методика и модели на преподаване, се оформя едно ново просветно движение, чиято цел е промяна на съществуващата в момента килийна система на обучение. Промяната е наложена и от нарастващата несъвместимост между тази система и прогресивното развитие на производството.
На търговците, еснафите и предприемачите били необходими реални знания по аритметика, география, елементарна грамотност по четене и писане не само за да управляват собствените си дейности и предприятия, но и за да могат да реагират адекватно на настъпилите прогресивни промени в страните около нас. За кратък период от време е трябвало да бъдат подготвени личности, способни да изведат на ново ниво икономическата, културната и просветната сфера на живот в страната ни. Това са част от обективните предпоставки за възникването на взаимните училища, чието предназначение не на последно място е и да се оформят като духовна зона, която създава и съхранява българското, като място на противодействие срещу нарастващото влияние на гърцизма и денационализацията.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МЕТОДА
Взаимното училище е институцията, където за първи път се прилага Бен-Ланкастърският метод, който носи името на британските педагози Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, приложен и от двамата, независимо един от друг. Основната цел на този подход е широкото разпространение на началното образование и масовото ограмотяване на населението. Изследванията на Димитра Папайоанну (Папайоанну, Д. 2005) , търсейки произхода на метода, доказват, че неговите корени тръгват от йезуитските колежи във Византия, където на по-способни ученици е поверено обучението на останалите. Групите най-често били от десет човека. Важно е да бъде отбелязано и че в световната история взаимният метод възниква първоначално с една единствена цел – да даде на бедните деца (главно сираците) бързо, лесно и евтино образование, така че едни от първите места, където е приложен, това са домовете за сираци, които педагозите превърнали в училища.
Иновациите на взаимното обучение се базират на широката въвлеченост на ученици, родители и обществената прислойка на еснафите в подпомагане процеса на обучението. Училищата са спонсорирани финансово главно от богати търговци и еснафи. Ежемесечно родителите получават отчет за успеха и поведението на децата си, а те от своя страна имат отговорността да дадат писмено уверение относно присъствието на детето. Въпроси, свързани с функционирането на училището като цяло отново били решавани от настоятелството и родителите, пряко въвлечени в дейността на училището – начин на работа, известен в Габровското училище (Атанасов 1974).
Първата теоретична систематизация на взаимоучителния метод е изработена от Петър Берон в „Рибният буквар” (Ванков, Ив 2003), който съдържа една цялостна програма за обучение във взаимното начално училище. 1835 година е открито Габровското взаимно училище, което поставя началото на новобългарското светско образование, преди него училищата в Свищов и Котел, открити съответно 1815, 1816 година също използват взаимната метода, но в тях се изучава основно гръцката просвета и култура и се преподава на гръцки език, затова началото на новобългарското просветно дело се асоциира със създаването на взаимното училище в Габрово. Друга подобна институция в България, това е училището в Свищов (1836г.), което е създадено и поддържано от търговско-промишлените слоеве в града.
Роля в развитието и разпространението на взаимоучителния метод по света, известен с иновативната си политика в просветното дело изиграва Гръцкият губернатор граф Йоаннис Каподистриас, който влиза в управлението на страната в години на криза - 1827 година, основни акценти в работата му са сферите на труда и образованието. Чрез новата образователна програма, която създава, той успява да реорганизира и възроди образованието в Гърция. За да бъде развито и усъвършенствано просветното дело в страната, според новия губернатор, трябва да бъде сложен акцент върху началното образование, където посредством взаимоучителния метод за кратък период от време децата преминавали началния етап в обучението си и били способни да продължат по-нагоре.
Икономическият проблем отново е решен иновативно от губернатора, като средствата за училищата били събирани основно от данъци, дарения, получавани били финанси и от обществено полезни дружества. Негов е приносът и за създаването на съревнование между частни предприятия и отделни личности за покриване на разходите по откриване и поддръжка на определено учебно заведение. По негово време в Гърция функционират, по данни на Папайоанну, 84 взаимни училища и в тях се обучават към 8 000 ученика. Взаимните училища в Гърция са известни и с подчертано нехомогенните си групи, децата започвали обучението си на четиригодишна възраст, но в зависимост от нивото на познанията си, биха могли да се окажат в една група с 18, 19-годишни, тъй като преминаването в друга група зависело от напредъка в обучението, а не от възрастта.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВЗАИМООУЧИТЕЛНИЯ МЕТОД ДНЕС:
Мултилевъл „Класните стаи” (МЛКС) Едно от най-успешните приложения на взаимоучителния подход е многовъзрастовото обучение в САЩ и в други страни, което представлява един модел на съвременно взаимно училище с интегрирана учебна програма, в която липсва познатото разграничаване между отделните класове. За кратко време при многовъзрастовото обучение се придобиват знания, които в обикновените училища са предвидени да бъдат изучавани за един дълъг период от време. Интегрираните програми позволяват интегриране на предметите и спестяват ненужната информация, която заема голяма част от учебниците в държавните и частните училища.Освен това този подход на обучение е центриран около ученика и гарантира индивидуална работа с всяко дете, взаимопомощ, взаимоконтрол и обмен на информация между децата, които популярните методи на обучение не позволяват.
„Малка група – тим” – интегрирани обединени училища в Германия В основата на тази концепция, според Петър Петров (Петров 2004) лежи „активно индивидуално подпомагане в условията на хетерогенна група”. Подобен подход – интегрирано обучение с гъвкави учебни програми в многовъзрастова среда - дава широк простор за развиване на индивидуалността на учениците, стимулира постиженията им в учебната дейност и формира взаимоотношения между децата, които оказват позитивно влияние върху учебния процес. Мнението на изследователите е, че обучението в хетерогенна възрастова среда открива възможности за сериозно подобряване на ефективността на учебния процес.
Домашна педагогическа практика – съчетана с посещаване на специално начално училище: Интерактивен подход относно образованието прилагат във Франция 15. – 16- ти век (Попов 1996) на някои места. Обучението започва на 5-годишна възраст и продължава дванайсет години, като по желание на родителите и на обучаемите, методът е различен – изцяло в училищна обстановка или съчетание от домашна педагогическа практика и начални колежански курсове, като детето от самото начало на обучението си встъпва под ръководството и на двама домашни наставници, които носят отговорност за него.
Образователната програма за началния курс е на две равнища: четене, писане, молитва...... и второто ниво – перфектно четене, перфектно писане, музика, танци. Взаимоучителният метод в наши дни – приложен в езикова гимназия в часовете по немски език: Преподавател от гр. Монтана приложил иновативен подход (взаимоучителния или мониторингов метод) в часовете по немски с цел да повиши равнището на новопостъпилите със слаби познания на езика ученици, като въвлича в часовете като асистенти по-подготвените деца, които се занимават индивидуално с някои от съучениците си.
Чрез използване на метода на взаимното обучение преподавателят успява не само да изведе на ново ниво в усвояването на материала цялата подготвителна паралелка за сравнително кратко време, но освен това, като позитиви са отчетени и стимулирането на самочувствите при обучителите и повишената вече амбиция у възпитаниците.
Експериментална паралелка в българско училище - обучавана посредством взаимоучителния метод: В обикновено държавно училище в Русе преподавател решава да експериментира, въвеждайки иновативни учебни практики, прилагани през Възраждането във взаимните училища. За тази цел била избрана паралелка, където броят на учениците със слаби и средни оценки преобладавал. Децата били разделени на групи от по шест човека и обучавани по взаимната метода. За кратък период от време, според наблюденията на самия учител, експерименталната паралелка надминала по успех останалите класове, броят на слабите оценки рязко намалял, увеличил се броят на шестиците. Учебният материал се усвоявал по-бързо и лесно, отколкото при преподаване чрез традиционните методи.
Изводите на учителя са, че слабите ученици се възползват от знанията на своите съученици много повече, отколкото от помощта на учителя, а при по-силните е изградена учвереност, повишено самочувствие и желание за самоизява. Така че при интегриран подход на обучение, единната дейност предполага общи цели, общи интереси и общ предмет на действието (Кръстева 2003) . Съвместната учебна дейност се оказва фактор от голямо значение за ефективен учебен процес, тъй като помежду си учениците са отворени за обмен на информация, който се осъществява лесно и непосредствено.
Връстници обучават връстници: Обучението чрез връстници или чрез деца от по-висока възрастова група (типично за взаимното училище) е метод, широко прилаган от обществени организации и асоциации по програми, свързани с Европейския съюз. Обучението чрез връстници, чрез деца, близки по възраст и интереси до обучаемите е един от аспектите на съвременното приложение на мониторинговата ситема днес. Тази учебна дейност в една от презентациите е представена като образователна дейност от млади хора, които обучават други „близки до тях по възраст, произход или интереси”, главно на здравно- образователни теми в училища, университети, клубове, църкви. Този тип обучение се приема, според авторите, повече като получаване на съвети от приятел и това е една от причините да бъде толкова ефективно.
Днес "Свети Николското училище"е в списъка на паметниците на културата с категория "Национално значение" на територията на област В.Търново
mc.government.bg/images/NPK/VELIKO_TARNOVO.pdf
под №116/ ДВ бр.51, 1973
Свищовци оценили способността на Христаки Павлович и затова решили завинаги да го свържат завинаги в града. Преценена била подходяща за него девойка, дъщерята на свищовския търговец Атанас Илиев с име Севасти, братовчедка на Драган Цанков от чорбаджи Цанковия род. На 1-ви октомври 1833 г. Станчов (Димитър Станчоолу) придружил Павлович до Зимнич, където Атанас Илиев живял със семейството си. Там, с неговото присъствие станал годежа между учителят Христаки Павлович и Севасти, а той самият им станал кум. За тия Важни събития в живота си Павлович оставил следните бележки. „ 1833 1 октомври сгодих се От Зимнича чрез господина Станчоолу В Свищов за Севасти… 31 декември венчах се у Зимнича минах в Свищов”
Тихата по характер и мила по сърце Севасти засилила симпатиите на свищовската общественост към съпругът й. Тя го въвела в живота на градската среда и благодарение на нея той направил по-разностранна своята дейност. Добил смелост и възможност да открива училища, да бъде полезен на всички. Брачният им живот ги дарява с осем деца. През 1845 г. руският професор и пътешественик Виктор Григорович, минавайки през Свищов, отбелязва в дневника си: „Имах удоволствието да се запозная с един от първите основоположници на българската писменост, Христаки Дупнинчанин”. А вписмо до видния възрожденски книжовник Неофит Рилски (1836 г.) Захари Христович Зограф споделя: „Имаме само две машали (факли), що светят на нашата безчислена България, едната-Ваше всепреподобие, а втората на Христаки Павлович” За нещастие той става жертва на пренесената от Индия холера. Оставил неоценими заслуги и хубави спомени за неуморен и полезен труд, живот и ценни дела. Починал на 21 юни 1848 г. на 44 годишна възраст. По повод смъртта му неговият любим учител Тодор Хрулев написал следното стихотворение : „ Песенъ Свищавскаго учителя, покойнаго Христаки Павлович македонеца съчинена от ученика его Теодора Хрулювскаго Лясковичанина”
Най-големият му син Димитър бил на 14 год, по-малкият Николай на 13 г., останалите Илия на 4 г., Павел на 2 г. и четири момичета Мариола,Екатерина, Пауника и Хрисанта, които деца израснали с подкрепата на богатият им вуйчо и сродници. Павлович е автор на едни от първите модерни учебници. Най-важното съчинение на Христаки Павлович, чрез което обезсмъртил името си е „Царственик или История болгарская…(1844 г.)”. Тоя книга се появила измежду българите, „като ангел вестител” (казва Д. Хранов). Тя раздухала „хвърлената от отца Паисия искра, запалила свещения огън в сърцата на голяма част от българския народ…за по нататъшното му съзнание, след което се появиха нови фактори, нови будители и дейци.”.
Останалите са:
- „Аритметика или наука числителна…”(1833 г.)
- „Разговорник греко-българский..” (1835 г)- „Писменик общополезен” (1835 г.)
- „Граматика Славяно-българска…(1836 г)
- „Канон молебний…”(1841 г.)
Превежда от гръцки и издава „Баснословие синтипи философа” (1844) и „Изгубено дете” (1844) на Хр.Шмид от сръбски език.
Да се пишат и издават толкова книги в тези тежки години, на гонения от страна на гръцките фанариоти, е било равносилно на подвиг. Неговите произведения имат значение не само със своето съдържание, а и с въздействието върху българската обществена мисъл. Неговата цел е била Историята на Паисий да бъде предложена в една по - лесносмилаема и подредена форма на българското общество. Христаки Павлович осъзнавал ясно предначертаната задача, която следвал смело и неотклонно. Тук той е истински последовател на Паисиевото дело за национално самозапазване и духовно издигане. Не по – малко значение има неговата дейност и съчиненията му за нравствено издигане на народа ни. При всички неблагоприятни за делото му условия, Христаки Павлович успя да изгради светъл паметник със своите съчинения. Ламартин казва: „Прахът на мъртвите е създал Отечеството”, но затова пък потомството е длъжно за назидание на младите, да отдава почит на заслужилите народни дейци. „Ако е сладко да умреш за Отечеството, дваж по – сладако е да живееш за него, да посветиш своето време, своите сили и най – добрия дял от сърцето си”. Това нещо Христаки Павлович го съзнаваше много добре, затова вложи своите сили и дарования в служба на своето Отечество. За много кратко време, само 17 години между 1831 и 1848 година, той начертава нови пътища, по които трябва да се върви, за да бъдем това, което сме днес.
славяно-българско училище
Христаки Павлович е роден през 1804 г. в Дупница. Израства под грижите на рилската обител, която му дала най-голямото на времето образование. Баща на д-р Димитър Павлович и художника Николай Павлович.
Неговият дядо Георги Павлович се родил и живял със съпругата си Пламча в гр. Кочане, Македония. Двамата му синове Павел и Иван се заселват в Дупница. Тук Павел се задомява за Мария, македонка по произход. С течение на време станал много богат, притежавал много имоти – къща, дюкян, голям хан, полски имоти и лозя.
Семейството на Павел обаче изпитало много голяма мъка от това че децата им умирали. Затова, когато жена му забременяла се зарекъл, че ако се роди син, ще го даде да служи на манастира Свети Иван Рилски. И това негово обещание предопределя целят живот на малкото момче. За да стане по-късно част от първите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на XIX век. Детето се родило живо и здраво, през 1804 г. Нарекли го Христо. По-късно брачният им живот им подарява още двама сина Георги и Начо.
Бащата изпълнил обещанието си и малкият Христо бил предаден на рилския метох, които по нареждане на рилското манастирско управление, поел грижите за христакиевата наука. Грижите за детето били възложени на добродушния старец отец Йосиф Скеофилакса, които му станал духовен баща. След завършването на училището килийното училище на манастирския метох учител в Дупница, където Йосиф бил. Христо бил изпратен в рилския манастир, където изучил славянски и гръцки език. Тук става рософор под името Хрисант, а по късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Свети Иван Рилски и същевременно по този начин му дава солидно образование.
Младият Христаки не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по–високо, което можел да получи само в гръцките училища в Мелник или Сер. Манастирските братя с готовност подпомагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е бил изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по – учения и по – прочут даскал Аргириадис. Там останал 2 години, между 1828 - 1830 година. Така той имал възможността да получи по – солидно и по – високо образование. Основно изучил славянски и елински езици. По този начин Христаки Павлович получава солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело.Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръща в Рилския манастир, около 1830 г
Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци (между които е Димитър Станчоолу), които като се запознали с младия Христаки, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г. с благословията на духовният си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикнали заради високата му ученост, благ характер и хубавото му пеене в църквата.( „Мелодичното пеене в църквата на новият учител, приятният му характер, солидната му наука – всичко било за гражданите, като небесен дар. Той бил посрещнат като знамение- чудо на времето, бил гордостта на долната махала”(Ганчев С., Свищов принос за историята му, С, 96 г., стр 95).
С внушителният си поглед, висок, строен, хубавец по думите на Драган Цанков – „ с аристократическа външност –точен израз на бистрия му и проницателен ум, топлото и любящо сърце, твърдата и не струшима воля”. Според сведенията на негов съвременник „Христаки Павлович е един от ония източници на светлина и топлина, който озаряваше потъмнялото българско съзнание, стопляше българското сърце, даваше сила и подтикна българската воля. Роден при бреговете на шумния и пенлив Жерман, израстнал под лъха на рилския ароматен въздух и зефир, от рано доказал, че не на празно са жертвали за него родителите му топли милувски и неимоверен труд. Провидението от рано бе предопределило Христаки за бележит народен деец”
Веднага с идването си, Христаки основал първото българско, наречено славяно – елинско училище \Петропавловско\ в долната махала на града, около1831 година. А през 1846 г. в западната махала на града наречена „харизанска”, отворил и славяно – българско училище.
Славяно-елинско училище на Христаки Павлович- Петропавловското
Защо славяно – елинско училище?
Училищата на първите български учители са имали етикета „елинско” от една страна по политически съображения, за запазване от интригите на гръцките владици и от друга страна по практични съображения за външната търговия и за вникване в литературата, богатствата на която можели да се използват само чрез гръцки език. Това съображение на Павлович ясно личи от предупреждението му към читателите на „Разговорник Греко-Болгарски”.
Павлович наредил училището си системно. То било: едно по-низше, наречено взаймно т.е основно и друго главно. Първото било по методата и таблиците на Неофит Рилски, приготвени за Габровското училище, според Бел-ланкастерната метода. Първите учители в основното училище на Павлович били: даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец.
В главното училище преподавал сам Христаки Павлович следните главни науки: българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственикът ), риторика, логика, география и езиците (славянски и гръцки). С нареждането на училището той веднага започнал да изготвя и учебници и по другите предмети.
Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия български край, а най-вече в Търновско откъдето прииждали ученици.
Училищното помещение на Христаки Павлович било в широк двор.Две построени за целта здания с по няколко не много големи стай служещи за учебни занятия. В едното училище напредналите в науката ученици, разделени на степени според изучения материал през времето на следването, а в другото училище замалките деца. То било наречено взаимно училище.
Според Д.Хранов известни са следните ученици на Христаки Павлович: свищовци-Драган Цанков и Николай Катранов, Андрей Робовски, Вълчо Хранов, Иван Иванов Калянджиев, Манол Статеров, Златан Груев, Кинов от Пирдоп, сливенския митрополит Сепафим, П.Р.Славейков, Христодул Костович Сичанъ, Тодор Хрулев, даскал Дечо от Елена.
След време училището се оказало тясно. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главният дарител Парашкева Димитров, които завещал за целта 50 000 влашки леи. Училището било наречено „Петропавловско”, защотое било до църквата „Св .Ап. Петър и Павел” в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействат да се построи това училище. Такива били дядо Цанко, дядо чорбаджи Алекси Арабаджията и др.
След 10 годишна просветна дейност в това училище през 1841 г., Христаки Павлович се преместил в горната махала, където си купил къща. Тук той наредил училище и започнал широка дейност. Училището се подържало от църквата „Св.Преображение”. Там в една кондика се водели сметките на трите училища. Затова се и нарекли „съединени” към това на Васкидовича по издръжка.Според тази кондика през 1847 г. на Христаки Павлович се заплащало „за славяно-българското преподаване у соединеното училище, от Тодор Хрулевата махала” годишна заплата от 4 000 гроша.
Тук той основал и девическо училище, което се помещавал в къщата на свещеника Иван Недялков, които преподавал под ръководството на самият Павлович.
В класното или главното училище на Христаки Павлович се преподавали науки, които сега се изучават в средните учебни заведения и за тях той сам приготвял учебници.
През 1846 г. в западната част на Свищов, в старата Харизанска махала Христаки Павлович построява голямо едноетажно здание за училище. Нарекли го „Свети Николско” и „Славяно –българско”. В него за главен учител Павлович назначил най-любимият си ученик Тодор Хрулев на който възложил да обучава деца по взаимна метода.
следва продължение...
По-нови публикации Начална страница
