славяно-българско училище
Христаки Павлович е роден през 1804 г. в Дупница. Израства под грижите на рилската обител, която му дала най-голямото на времето образование. Баща на д-р Димитър Павлович и художника Николай Павлович.
Неговият дядо Георги Павлович се родил и живял със съпругата си Пламча в гр. Кочане, Македония. Двамата му синове Павел и Иван се заселват в Дупница. Тук Павел се задомява за Мария, македонка по произход. С течение на време станал много богат, притежавал много имоти – къща, дюкян, голям хан, полски имоти и лозя.
Семейството на Павел обаче изпитало много голяма мъка от това че децата им умирали. Затова, когато жена му забременяла се зарекъл, че ако се роди син, ще го даде да служи на манастира Свети Иван Рилски. И това негово обещание предопределя целят живот на малкото момче. За да стане по-късно част от първите дейци за културното издигане на българския народ от първата половина на XIX век. Детето се родило живо и здраво, през 1804 г. Нарекли го Христо. По-късно брачният им живот им подарява още двама сина Георги и Начо.
Бащата изпълнил обещанието си и малкият Христо бил предаден на рилския метох, които по нареждане на рилското манастирско управление, поел грижите за христакиевата наука. Грижите за детето били възложени на добродушния старец отец Йосиф Скеофилакса, които му станал духовен баща. След завършването на училището килийното училище на манастирския метох учител в Дупница, където Йосиф бил. Христо бил изпратен в рилския манастир, където изучил славянски и гръцки език. Тук става рософор под името Хрисант, а по късно белец, под името Христаки. Така се изпълва желанието на баща му – да посвети детето си на Свети Иван Рилски и същевременно по този начин му дава солидно образование.
Младият Христаки не се задоволил с това образование, което получил от отец Йосиф. Той жадувал за по–високо, което можел да получи само в гръцките училища в Мелник или Сер. Манастирските братя с готовност подпомагали всеки, който имал желание да продължи да се развива. Около 1825 година управлението на Рилския манастир изпраща Христаки на учение в град Мелник, при прочутия тогава гръцки учител Адамос Метсиовитис – даскал Адам. След тригодишно учение в Мелник, Христаки е бил изпратен в Сер, за да продължи образованеито си при по – учения и по – прочут даскал Аргириадис. Там останал 2 години, между 1828 - 1830 година. Така той имал възможността да получи по – солидно и по – високо образование. Основно изучил славянски и елински езици. По този начин Христаки Павлович получава солидно за времето си образование, което го поставя в челните редици на нашето просветно дело.Подготвен за бъдещата си дейност, той се завръща в Рилския манастир, около 1830 г
Не след дълго в манастира дошли на поклонение свищовски първенци (между които е Димитър Станчоолу), които като се запознали с младия Христаки, оценили неговите качества и пожелали да стане учител в Свищов. Така през 1831 г. с благословията на духовният си баща, отец Йосиф, Христаки заминава за Свищов. Той бил радушно посрещнат и сърдечно приет от свищовските граждани, които го обикнали заради високата му ученост, благ характер и хубавото му пеене в църквата.( „Мелодичното пеене в църквата на новият учител, приятният му характер, солидната му наука – всичко било за гражданите, като небесен дар. Той бил посрещнат като знамение- чудо на времето, бил гордостта на долната махала”(Ганчев С., Свищов принос за историята му, С, 96 г., стр 95).
С внушителният си поглед, висок, строен, хубавец по думите на Драган Цанков – „ с аристократическа външност –точен израз на бистрия му и проницателен ум, топлото и любящо сърце, твърдата и не струшима воля”. Според сведенията на негов съвременник „Христаки Павлович е един от ония източници на светлина и топлина, който озаряваше потъмнялото българско съзнание, стопляше българското сърце, даваше сила и подтикна българската воля. Роден при бреговете на шумния и пенлив Жерман, израстнал под лъха на рилския ароматен въздух и зефир, от рано доказал, че не на празно са жертвали за него родителите му топли милувски и неимоверен труд. Провидението от рано бе предопределило Христаки за бележит народен деец”
Веднага с идването си, Христаки основал първото българско, наречено славяно – елинско училище \Петропавловско\ в долната махала на града, около1831 година. А през 1846 г. в западната махала на града наречена „харизанска”, отворил и славяно – българско училище.
Славяно-елинско училище на Христаки Павлович- Петропавловското
Защо славяно – елинско училище?
Училищата на първите български учители са имали етикета „елинско” от една страна по политически съображения, за запазване от интригите на гръцките владици и от друга страна по практични съображения за външната търговия и за вникване в литературата, богатствата на която можели да се използват само чрез гръцки език. Това съображение на Павлович ясно личи от предупреждението му към читателите на „Разговорник Греко-Болгарски”.
Павлович наредил училището си системно. То било: едно по-низше, наречено взаймно т.е основно и друго главно. Първото било по методата и таблиците на Неофит Рилски, приготвени за Габровското училище, според Бел-ланкастерната метода. Първите учители в основното училище на Павлович били: даскал Николчо и даскал Пени от Лясковец.
В главното училище преподавал сам Христаки Павлович следните главни науки: българска граматика, катахизис, аритметика, българска история (царственикът ), риторика, логика, география и езиците (славянски и гръцки). С нареждането на училището той веднага започнал да изготвя и учебници и по другите предмети.
Училището на Христаки Павлович Дупничанина добило известност по целия български край, а най-вече в Търновско откъдето прииждали ученици.
Училищното помещение на Христаки Павлович било в широк двор.Две построени за целта здания с по няколко не много големи стай служещи за учебни занятия. В едното училище напредналите в науката ученици, разделени на степени според изучения материал през времето на следването, а в другото училище замалките деца. То било наречено взаимно училище.
Според Д.Хранов известни са следните ученици на Христаки Павлович: свищовци-Драган Цанков и Николай Катранов, Андрей Робовски, Вълчо Хранов, Иван Иванов Калянджиев, Манол Статеров, Златан Груев, Кинов от Пирдоп, сливенския митрополит Сепафим, П.Р.Славейков, Христодул Костович Сичанъ, Тодор Хрулев, даскал Дечо от Елена.
След време училището се оказало тясно. Построено било здание, на което над входната врата била поставена мраморна плоча с името на главният дарител Парашкева Димитров, които завещал за целта 50 000 влашки леи. Училището било наречено „Петропавловско”, защотое било до църквата „Св .Ап. Петър и Павел” в долната махала. Още много родолюбиви граждани от онова време съдействат да се построи това училище. Такива били дядо Цанко, дядо чорбаджи Алекси Арабаджията и др.
След 10 годишна просветна дейност в това училище през 1841 г., Христаки Павлович се преместил в горната махала, където си купил къща. Тук той наредил училище и започнал широка дейност. Училището се подържало от църквата „Св.Преображение”. Там в една кондика се водели сметките на трите училища. Затова се и нарекли „съединени” към това на Васкидовича по издръжка.Според тази кондика през 1847 г. на Христаки Павлович се заплащало „за славяно-българското преподаване у соединеното училище, от Тодор Хрулевата махала” годишна заплата от 4 000 гроша.
Тук той основал и девическо училище, което се помещавал в къщата на свещеника Иван Недялков, които преподавал под ръководството на самият Павлович.
В класното или главното училище на Христаки Павлович се преподавали науки, които сега се изучават в средните учебни заведения и за тях той сам приготвял учебници.
През 1846 г. в западната част на Свищов, в старата Харизанска махала Христаки Павлович построява голямо едноетажно здание за училище. Нарекли го „Свети Николско” и „Славяно –българско”. В него за главен учител Павлович назначил най-любимият си ученик Тодор Хрулев на който възложил да обучава деца по взаимна метода.
следва продължение...
По-нова публикация Начална страница
0 коментара:
Публикуване на коментар