St.Nikolas.school.complex Svishtov

Килийните училища в България отразяват нуждата от просветеност и духовно пробуждане, която може да бъде идентифицирана в българската народопсихология много преди исторически установеното начало на нашето Възраждане.

Зараждането на килийното образование може да бъде търсено, според някои източници, още през 15-ти век, когато възникват пъвите килийни училища, където като обучители са активно въвлечени главно монаси, свещеници, по-рядко занаятчии и други по-грамотни, посветени на просветителската мисия, българи. Например в София 1578 година вече има две такива училища, където се обучават главно бъдещи свещеници, а през 1825 година е отворено първото обществено килийно училище в столицата. Съществуват няколко типа килийни училища: към манастирите, към църквите и училища с обществен характер, чиято поява датира през 18-ти век. Обучението се извършва на гръцки и църковнославянски език.

Първоначално училищата функционират в манастирски килии и църковни пристройки. През 17-ти и 18-ти век, според изследванията на Николай Генчев (Генчев 1988) върху този период, се появяват и първите частни килийни училища, спонсорирани от обществени лица – главно еснафи и богати търговци. Характерът на обучението в тях обаче отново не надхвърля обичайните рамки на религиозната им насоченост. Отличителен белег на този тип училища е начинът им на работа, който в повечето от случаите се характеризира с индивидуална работа с всеки ученик.
Въпреки недостатъците си, едни от които са строгите наказателни мерки спрямо учениците и едностранния характер на преподаването, лимитирано до изчитане и наизустяване на пасажи от познатите религиозни книги: Псалтир, Часослов, Апостол, изследователите са единомислени относно ключовата роля, която килийното образование има за съхраняване и продължаване на културно-просветната традиция в периода от 15-ти до 18-ти век.

Историческите източници показват, че на учениците е предоставена възможност да получат и елементарни знания по математика, география, писане, естествознание. Така (особено през 18.век) училищата започнали да придобиват и светско-просветителски характер. По-известни са : килийното училище в Разлог, построено 1835 година, където освен религиозните книги, на децата се преподавало граматика, аритметика, землеописание. В село Голям извор от 1816 година функционира подобно училище, което днес е преустроено в музей на образователното дело „Школото”.

Приносът на този тип институции и на килийното обучение като цяло е най-вече във възстановяването на просветната дейност в страната ни, която се намира под турско робство, в опазването на българската духовност и не на последно място в издигането на ново ниво, според Минко Гечев (Гечев 2002.) на жаждата за знания у българите. Възкресяването на идеята за различно, по-широкоаспектно обучение с подчертан (в по-късните векове: 17-ти и 18-ти век) нерелигиозен характер, родена в килийните училища, намира първоначалната си реализация именно там.

Родолюбиви българи създават едни от първите частни училища по нашите земи. Такова е: Училището на поп Никола от село Драгойново, който може да бъде приет и като един от пионерите на домашното образование у нас. Осъзнавайки нуждата на своите синове от образование, той намира монах Захарий и през 1824 година свещеникът основава в две от стаите на собствения си дом първото килийно училище в околността, където първите ученици на монаха са двамата сина на поп Никола. Самите те по-късно стават учители, а в къщата на свещеника не липсват ученици за един дълъг период от време.

За времето си килийният тип обучение според изследователи (Гечев 1967) е най-адекватната форма за продължаване на културните ни традиции и за съхраняване на писмеността, в един по-късен етап на своето развитие килийните училища се превърнали и в огнища-разпространители на идеите за национално освобождение, за което свидетелстват Влайковите мемоари „Преживяното”(Влайков 1964). Идеята за по-прогресивно светско обучение продължава да вълнува нашите просветители и повечето от представителите на еснафското ни съсловие, които се превръщат в основните спонсори при изграждането на нови български училища.

Идея за образование, което малко или много започва да доминира и да гради нова парадигма, ценностна система и приоритети в един постоянен паралел с просветните традиции и нововъведения в съседните ни народи. Така в началото на 18 век, детерминирано от растящата нужда от нова реорганизация на учебно съдържание, методика и модели на преподаване, се оформя едно ново просветно движение, чиято цел е промяна на съществуващата в момента килийна система на обучение. Промяната е наложена и от нарастващата несъвместимост между тази система и прогресивното развитие на производството.

На търговците, еснафите и предприемачите били необходими реални знания по аритметика, география, елементарна грамотност по четене и писане не само за да управляват собствените си дейности и предприятия, но и за да могат да реагират адекватно на настъпилите прогресивни промени в страните около нас. За кратък период от време е трябвало да бъдат подготвени личности, способни да изведат на ново ниво икономическата, културната и просветната сфера на живот в страната ни. Това са част от обективните предпоставки за възникването на взаимните училища, чието предназначение не на последно място е и да се оформят като духовна зона, която създава и съхранява българското, като място на противодействие срещу нарастващото влияние на гърцизма и денационализацията.

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА МЕТОДА
Взаимното училище е институцията, където за първи път се прилага Бен-Ланкастърският метод, който носи името на британските педагози Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, приложен и от двамата, независимо един от друг. Основната цел на този подход е широкото разпространение на началното образование и масовото ограмотяване на населението. Изследванията на Димитра Папайоанну (Папайоанну, Д. 2005) , търсейки произхода на метода, доказват, че неговите корени тръгват от йезуитските колежи във Византия, където на по-способни ученици е поверено обучението на останалите. Групите най-често били от десет човека. Важно е да бъде отбелязано и че в световната история взаимният метод възниква първоначално с една единствена цел – да даде на бедните деца (главно сираците) бързо, лесно и евтино образование, така че едни от първите места, където е приложен, това са домовете за сираци, които педагозите превърнали в училища.

Иновациите на взаимното обучение се базират на широката въвлеченост на ученици, родители и обществената прислойка на еснафите в подпомагане процеса на обучението. Училищата са спонсорирани финансово главно от богати търговци и еснафи. Ежемесечно родителите получават отчет за успеха и поведението на децата си, а те от своя страна имат отговорността да дадат писмено уверение относно присъствието на детето. Въпроси, свързани с функционирането на училището като цяло отново били решавани от настоятелството и родителите, пряко въвлечени в дейността на училището – начин на работа, известен в Габровското училище (Атанасов 1974).

Първата теоретична систематизация на взаимоучителния метод е изработена от Петър Берон в „Рибният буквар” (Ванков, Ив 2003), който съдържа една цялостна програма за обучение във взаимното начално училище. 1835 година е открито Габровското взаимно училище, което поставя началото на новобългарското светско образование, преди него училищата в Свищов и Котел, открити съответно 1815, 1816 година също използват взаимната метода, но в тях се изучава основно гръцката просвета и култура и се преподава на гръцки език, затова началото на новобългарското просветно дело се асоциира със създаването на взаимното училище в Габрово. Друга подобна институция в България, това е училището в Свищов (1836г.), което е създадено и поддържано от търговско-промишлените слоеве в града.

Роля в развитието и разпространението на взаимоучителния метод по света, известен с иновативната си политика в просветното дело изиграва Гръцкият губернатор граф Йоаннис Каподистриас, който влиза в управлението на страната в години на криза - 1827 година, основни акценти в работата му са сферите на труда и образованието. Чрез новата образователна програма, която създава, той успява да реорганизира и възроди образованието в Гърция. За да бъде развито и усъвършенствано просветното дело в страната, според новия губернатор, трябва да бъде сложен акцент върху началното образование, където посредством взаимоучителния метод за кратък период от време децата преминавали началния етап в обучението си и били способни да продължат по-нагоре.

Икономическият проблем отново е решен иновативно от губернатора, като средствата за училищата били събирани основно от данъци, дарения, получавани били финанси и от обществено полезни дружества. Негов е приносът и за създаването на съревнование между частни предприятия и отделни личности за покриване на разходите по откриване и поддръжка на определено учебно заведение. По негово време в Гърция функционират, по данни на Папайоанну, 84 взаимни училища и в тях се обучават към 8 000 ученика. Взаимните училища в Гърция са известни и с подчертано нехомогенните си групи, децата започвали обучението си на четиригодишна възраст, но в зависимост от нивото на познанията си, биха могли да се окажат в една група с 18, 19-годишни, тъй като преминаването в друга група зависело от напредъка в обучението, а не от възрастта.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВЗАИМООУЧИТЕЛНИЯ МЕТОД ДНЕС:

Мултилевъл „Класните стаи” (МЛКС) Едно от най-успешните приложения на взаимоучителния подход е многовъзрастовото обучение в САЩ и в други страни, което представлява един модел на съвременно взаимно училище с интегрирана учебна програма, в която липсва познатото разграничаване между отделните класове. За кратко време при многовъзрастовото обучение се придобиват знания, които в обикновените училища са предвидени да бъдат изучавани за един дълъг период от време. Интегрираните програми позволяват интегриране на предметите и спестяват ненужната информация, която заема голяма част от учебниците в държавните и частните училища.

Освен това този подход на обучение е центриран около ученика и гарантира индивидуална работа с всяко дете, взаимопомощ, взаимоконтрол и обмен на информация между децата, които популярните методи на обучение не позволяват.

„Малка група – тим” – интегрирани обединени училища в Германия В основата на тази концепция, според Петър Петров (Петров 2004) лежи „активно индивидуално подпомагане в условията на хетерогенна група”. Подобен подход – интегрирано обучение с гъвкави учебни програми в многовъзрастова среда - дава широк простор за развиване на индивидуалността на учениците, стимулира постиженията им в учебната дейност и формира взаимоотношения между децата, които оказват позитивно влияние върху учебния процес. Мнението на изследователите е, че обучението в хетерогенна възрастова среда открива възможности за сериозно подобряване на ефективността на учебния процес.

Домашна педагогическа практика – съчетана с посещаване на специално начално училище: Интерактивен подход относно образованието прилагат във Франция 15. – 16- ти век (Попов 1996) на някои места. Обучението започва на 5-годишна възраст и продължава дванайсет години, като по желание на родителите и на обучаемите, методът е различен – изцяло в училищна обстановка или съчетание от домашна педагогическа практика и начални колежански курсове, като детето от самото начало на обучението си встъпва под ръководството и на двама домашни наставници, които носят отговорност за него.

Образователната програма за началния курс е на две равнища: четене, писане, молитва...... и второто ниво – перфектно четене, перфектно писане, музика, танци. Взаимоучителният метод в наши дни – приложен в езикова гимназия в часовете по немски език: Преподавател от гр. Монтана приложил иновативен подход (взаимоучителния или мониторингов метод) в часовете по немски с цел да повиши равнището на новопостъпилите със слаби познания на езика ученици, като въвлича в часовете като асистенти по-подготвените деца, които се занимават индивидуално с някои от съучениците си.

Чрез използване на метода на взаимното обучение преподавателят успява не само да изведе на ново ниво в усвояването на материала цялата подготвителна паралелка за сравнително кратко време, но освен това, като позитиви са отчетени и стимулирането на самочувствите при обучителите и повишената вече амбиция у възпитаниците.

Експериментална паралелка в българско училище - обучавана посредством взаимоучителния метод: В обикновено държавно училище в Русе преподавател решава да експериментира, въвеждайки иновативни учебни практики, прилагани през Възраждането във взаимните училища. За тази цел била избрана паралелка, където броят на учениците със слаби и средни оценки преобладавал. Децата били разделени на групи от по шест човека и обучавани по взаимната метода. За кратък период от време, според наблюденията на самия учител, експерименталната паралелка надминала по успех останалите класове, броят на слабите оценки рязко намалял, увеличил се броят на шестиците. Учебният материал се усвоявал по-бързо и лесно, отколкото при преподаване чрез традиционните методи.

Изводите на учителя са, че слабите ученици се възползват от знанията на своите съученици много повече, отколкото от помощта на учителя, а при по-силните е изградена учвереност, повишено самочувствие и желание за самоизява. Така че при интегриран подход на обучение, единната дейност предполага общи цели, общи интереси и общ предмет на действието (Кръстева 2003) . Съвместната учебна дейност се оказва фактор от голямо значение за ефективен учебен процес, тъй като помежду си учениците са отворени за обмен на информация, който се осъществява лесно и непосредствено.



Връстници обучават връстници: Обучението чрез връстници или чрез деца от по-висока възрастова група (типично за взаимното училище) е метод, широко прилаган от обществени организации и асоциации по програми, свързани с Европейския съюз. Обучението чрез връстници, чрез деца, близки по възраст и интереси до обучаемите е един от аспектите на съвременното приложение на мониторинговата ситема днес. Тази учебна дейност в една от презентациите е представена като образователна дейност от млади хора, които обучават други „близки до тях по възраст, произход или интереси”, главно на здравно- образователни теми в училища, университети, клубове, църкви. Този тип обучение се приема, според авторите, повече като получаване на съвети от приятел и това е една от причините да бъде толкова ефективно.